Много хора си умряха тези години.

Може би така е било "орисано", стани готин и вземи умри или светът помни умрелите с добро:)
Тази година не се разминах със смърти на любими хора, разминах се с морето. Но за добро, уж....
Бягайки от нас в офиса и обратно, кучо и магазина не познавх света. А сега, едно 30мин. изкарване по тревата и под пръскалките (благодаря г-жо Фандъкова) мога да се усмихна за първи път по детски:) И сори за носталгията, но наистина ми липсва оризонът, царевичните пръчици, кифлата осморка, карамел му и сладолед два пъти седмично от скъпия, шоколадов:)
Липсва ми и това, че единствената ми грижа понягога бе да спечеля на ласик:)
С поздрав, avk

или Фъндъкова?

ластик, спя май, ама е нормално, предвид че вече бележа лизен рекорд на две деонощия