днес...
не искам
искам

събирам предложения за музика до морето
ето моите първи вдъхновения, пък да видим:)
а така ми се ходи с дааг

ихааа, започва да става мобилно морско нашествие по концерти, хепънинги, пясъчни еуфории и солени махмурлуци
супер дупер
а тези, които си седят в офиса на климата, в колата на без климата, по софийските улици и се прибират като коминочиста...

време е
тъга и радост
мисъл и мъка

ама много съм разочарована, абе как има толкова лъжци не знам
да пием за истината, която те спохожда рано или късно
тъпаците у лево кретените у десно, аз по средата си блъскам главата в стената.

aide mneniq:)

страх и ужас
тормоз и мълчание
бъдеще и истина

отдавна далече искаше някой да види истината;
сега някой я казва,
безмълвно и многословно,

всеки си е мислил какво ли ще стане, какво ли ще последва.
е, в началото на лятото си мисля какво:
началото на лятото означава, че има край

си спомняш за многото хора, които си обичал и продължаваш, както и многото, които са допринесли за твоя болка и пак продължаваш да ги обичаш
чувството за обич не се контролира, то е неизменно, единствено разочарованието може да го подтисн...

Вярността, приятелството. Понякога хората вярват в нищото. Но за тях, за нас си струва, докато си мислим, че сме полезни. А после ни бият шута, боли. Не знам обаче дали това би ме накарало да не вярвам, явно винаги ще...колкото и да боли...

не искам да вярвам и ви обичам
вал, ася, цецо, веси, крис, обичам ви