Все вярвам в добротата на хората, прецакват ме, а аз пак вярвам. Колко трябва да те газят, че да разбереш, че всичко е личен интерес, а някои си остават идеалисти, които по-късно биват премляни в една изключително коварна машина, която с...

самотна, изоставена, съм обаче

Нямам телефон, кюто не ми бачка. Само това ми остава като комуникация. А какво щях да правя преди 10 години? А колко сме се променили, а?

Анонимен е събирателно, безвредно и деперсонифицирано. Анонимен е интересен дотолкова, докато се появят много други анонимни. Апел към анонимните, които ми пишат, останете такива, но поне си сложете по една персонифицираща анонимността б...

Много ми писва понякога, трябва да си измисля система на презареждане. Имам чувстсвото, че съм с метал-хидридни батерии, трябват ми литиево-йонни или направо някои от 100то поколение.
Да рестартирам, ама пак не става. Полазил ме е як бъг....

Абе жени, защо не говорим в прав текст. Абе мъже, защо не разбирате намеци. Едно време превеждах "Мъжете са от Марс, Жените от Венера".  Ужас някакъв. Абе хора, на какъв език да си говорим, за да се разбираме, а? Вземете се в ръце, върже...

Списъкът на задачите за деня: почти зачеркнато всичко. Списъкът за личните планове, виси в пространството полупопълнен наум. Зачертани няма. Цел за деня: да му тегля една прасешка и да ходя да подскачам по поляните;-)

потресена, огорчена, незнаеща.
Аз съм потресена от незнанието си.
Аз съм огорчена, че се замислям за незнанието си.

Малко ми писна да бъда тук и сега, знам ли. Бръмча на моята метла.

Гледам, наблюдавам, виждам. В същия момент не осъзнавам, че всеки около мен, преминаващите, си носи историята, а пък зашо си смиля, че всичко се върти само и около мен. Чувствам се така, че все едно могат да прочетат в очите ми, че проум...

Стар и изтъркан виц:) ама ми е любим
Извежда си един момък кучето.
Сяда да изпуши една "цигара" на брега на едно езеро.

Колко е приятно на моменти, колко е досадно в други. Сигурно е до характер, някои дерзаят, другите получават. Или пък ако станем заменими може би ще си попречим да се чувстваме ценни по свой си субективен начин. И тогава ще оставим нещат...